Спомените са живи: Как Петър Жеков матира Левски от центъра на терена преди 50 години?
Днес се навършват тъкмо 50 години от един паметен мач сред Левски и ЦСКА за състезание. Прословутото Вечно дерби се играе на 24 март 1973 година.
В този ден " Армейците " повеждат с гол на Димитър Марашлиев в 59-та минута, само че единствено минута преди последния съдийски сигнал Левски съумява да възвърне равенството с хубав гол на Павел Панов. Секунди след попадението на " сините " идва и вълшебният момент на Вълшебния стрелец. ЦСКА извършва център, топката е подадена към Петър Жеков и той матира вратаря на Левски с топовен шут от центъра на терена.
Голът на Жеков от Халите живее към този момент половин век
Срещу Левски
И до ден сегашен се водят разногласия от колко тъкмо метра е изстреляна топката. От мача няма видео списък и единственият метод да се разбере истината е от хора, които са участвали на събитието.
Привърженици на ЦСКА, които са участвали на мача, описаха пред ТОПСПОРТ своите мемоари от паметния конфликт.
Костадин Петков: Дори нямаше време за неприятни страсти след изравнителния гол на Павел Панов. Всичко се случи в една минута. Лошото беше забравено за секунди. Топката беше подадена към Жеков, той си я настройки и я изстреля към вратата на Стайков. Вратарят на Левски скочи, откакто топката към този момент беше влезнала във вратата му. Ударът сигурно беше от централния кръг на терена, може би в неговия край, само че беше от там. После Бат Петьо индиферентно се изсекна и се върна в нашата половина.
Николай Слатински: В съзнанието ми е останало, че голът беше от центъра, само че въпреки всичко минаха 50 години. Всичко се беше объркало, страдахме, че сме ги изпуснали най-после, бихме център и топката беше подадена към Жеков. Той беше с неповторима вътрешен глас къде да застане. Шегуваха се, че би трябвало просто да се изрита топката накъдето и да е, тя постоянно ще отиде при Жеков. Стана за десети от секундата, коства ми се, че тогава си помислих " по какъв начин се шутира толкоз мощно без (почти без) засилка "? Сега бих споделил, че при всички случаи изстрелът беше от огромния централен кръг.
Георги Дечев: За мен беше елементарен мач. Никога не съм се тормозил от мачовете с обединявания тим. Още повече, че в състава им бяха цели 8 играчи от Спартак (София). От кого да ни е боязън? От Митков - Шопа, от Пилето Гайдарски или от Типеца. Още повече, че синьо-белите единствено като видеха Марашлиев, знаеха, че резултатът е 1:0 за нас. Честно, не си припомням гола на Марата, само че да, към края на мача съперниците ни понатиснаха. Баща ми, с който бяхме дружно, остарял локомотивец, към 85-тата минута се надигна да си върви към Банкя по задания и промърмори - " Тези гол няма да ви вкарат ". Наистина, Стоян (б.р. вратарят на ЦСКА) бе непогрешим. Бяхме в бранш " А ", по-близо до " Б " и с очите си видях по какъв начин някой, дали не бе Бобата Жечев, блокира Йорданов и Пальо Панов извъртя страшна ножица. Това минута преди края. Всички сме на крайници, обединените се радват, ние тъмно ругаем...
Ако някой каже обаче, че е видял в детайлности гола на Жеков - ще излъже. То беше такава галимация, не е за разказване. Моят спомен е за нещо нереално - Трънков търкулна след сигнала топката към Жеков, да кажем 50 см от центъра напред и се случи чудото. Всички видяха кълбото чак като влезе в мрежата. В първия миг никой не можеше да повярва - и по-късно избухнаха разнопосочните страсти. На другия ден татко ми продължаваше да се ядосва, че е пропуснал това представление.
В този ден " Армейците " повеждат с гол на Димитър Марашлиев в 59-та минута, само че единствено минута преди последния съдийски сигнал Левски съумява да възвърне равенството с хубав гол на Павел Панов. Секунди след попадението на " сините " идва и вълшебният момент на Вълшебния стрелец. ЦСКА извършва център, топката е подадена към Петър Жеков и той матира вратаря на Левски с топовен шут от центъра на терена.
Голът на Жеков от Халите живее към този момент половин век
Срещу Левски
И до ден сегашен се водят разногласия от колко тъкмо метра е изстреляна топката. От мача няма видео списък и единственият метод да се разбере истината е от хора, които са участвали на събитието.
Привърженици на ЦСКА, които са участвали на мача, описаха пред ТОПСПОРТ своите мемоари от паметния конфликт.
Костадин Петков: Дори нямаше време за неприятни страсти след изравнителния гол на Павел Панов. Всичко се случи в една минута. Лошото беше забравено за секунди. Топката беше подадена към Жеков, той си я настройки и я изстреля към вратата на Стайков. Вратарят на Левски скочи, откакто топката към този момент беше влезнала във вратата му. Ударът сигурно беше от централния кръг на терена, може би в неговия край, само че беше от там. После Бат Петьо индиферентно се изсекна и се върна в нашата половина.
Николай Слатински: В съзнанието ми е останало, че голът беше от центъра, само че въпреки всичко минаха 50 години. Всичко се беше объркало, страдахме, че сме ги изпуснали най-после, бихме център и топката беше подадена към Жеков. Той беше с неповторима вътрешен глас къде да застане. Шегуваха се, че би трябвало просто да се изрита топката накъдето и да е, тя постоянно ще отиде при Жеков. Стана за десети от секундата, коства ми се, че тогава си помислих " по какъв начин се шутира толкоз мощно без (почти без) засилка "? Сега бих споделил, че при всички случаи изстрелът беше от огромния централен кръг.
Георги Дечев: За мен беше елементарен мач. Никога не съм се тормозил от мачовете с обединявания тим. Още повече, че в състава им бяха цели 8 играчи от Спартак (София). От кого да ни е боязън? От Митков - Шопа, от Пилето Гайдарски или от Типеца. Още повече, че синьо-белите единствено като видеха Марашлиев, знаеха, че резултатът е 1:0 за нас. Честно, не си припомням гола на Марата, само че да, към края на мача съперниците ни понатиснаха. Баща ми, с който бяхме дружно, остарял локомотивец, към 85-тата минута се надигна да си върви към Банкя по задания и промърмори - " Тези гол няма да ви вкарат ". Наистина, Стоян (б.р. вратарят на ЦСКА) бе непогрешим. Бяхме в бранш " А ", по-близо до " Б " и с очите си видях по какъв начин някой, дали не бе Бобата Жечев, блокира Йорданов и Пальо Панов извъртя страшна ножица. Това минута преди края. Всички сме на крайници, обединените се радват, ние тъмно ругаем...
Ако някой каже обаче, че е видял в детайлности гола на Жеков - ще излъже. То беше такава галимация, не е за разказване. Моят спомен е за нещо нереално - Трънков търкулна след сигнала топката към Жеков, да кажем 50 см от центъра напред и се случи чудото. Всички видяха кълбото чак като влезе в мрежата. В първия миг никой не можеше да повярва - и по-късно избухнаха разнопосочните страсти. На другия ден татко ми продължаваше да се ядосва, че е пропуснал това представление.
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ